Тя помни

"Със своите великолепни описания на детството и начин на живот, който изглежда твърде непознат за нас, този роман е едно много вълнуващо преживяване. За мен, това беше вход към друг, много различен свят, преживял големи изпитания и мъки, както и огромна радост. Привилегия беше да го прочета и моля предайте най-сърдечните ми поздравления на г-жа Свободка Костадинова за нейното постижение."

Фенел Бетсън, Редактор-основател на сп. IPE Лондон, Великобритания

Един оригинален апел към младите да извървят пътя обратно към  дома... същия път, който ги води към "това, което им е отнето, но който винаги ги отдалечава от това, което им е останало".
Една необикновена вяра, че трябва да има нещо ценно, което  всеки да съхрани срещу "безмилостната плесен на времето"...
Един великолепен роман за скъпите до болка житейски метафори, които тя помни в злободневната монотонност на дните... роман, който всички ние помним.

По мнения на читатели

Роман за НЕЯ, която до последната страница остава просто ТЯ, може би защото е олицитворение по-скоро на всеки един от нас, което прави романа достъпна и инстригуваща история със сериозни социални, политически и общочовешки послания.

Марина Георгиева

Най-после роман, в който няма жълта булевардна клюка или сапунена пяна от безкраен TV сериал. Препоръчвам го на всеки, който търси път назад, когато пътища вече няма.

Николета Дамянова

Един великолепен роман за "свидните до болка метафори" в "злободневната монотонност на дните".

Мариана Велинова

Романът "Тя помни" на писателката Свободка Костадинова е една вълнуваща история за огромния житейски подвиг на обикновения човек в борбата му за оцеляване и достойнство след победните революции, преразпределящи "общото благосъстояние на победените" като "лични блага на победителите", които са винаги готови да развеят "съответното знаме, според случая".

Ивета Манолова

Във време, когато всички млади мечтаят да емигрират от България в търсене на щастието, от което смятат, че са лишени тук, този роман ни връща назад във времето, когато родителите на днешните младежи бяха също млади, и когато също емигрираха от своите родни места в преследване на своето щастие, или поне – на по-сносно съществуване. Да, поради забраната за пътуване в чужбина, емиграцията беше вътре в страната: от селата към по-големите градове, а после – от по-големите градове към Града. Но емигрантските "кални коловози", останали като "белези от дълбоки рани" в душата на героинята, "няколкото кръпки небе" и "шепата фъстъци", са изстрадания болезнен спомен на всеки, когато чуе думите на Коста от романа: "Приказката свърши, момичето ми!".

Това е един роман за пътя, житейския път на всеки емигрант (бил той зад граница или в собствената си страна). Един роман – отворен апел към всички млади да намерят сили да извървят пътя обратно към дома, същия този път, за който писателката посочва, че цял живот ни "води към това, което ни е отнето, но който неумолимо ни отдалечава от това, което е останало зад нас". Един роман за вярата, че сред неспирния "крайпътен прах" всеки има нещо ценно, което трябва да опази от "безмилостната плесен на времето".

Станимир Станоев

Идеята беше предложена на Европейската комисия през октомври 2010 г. Вижте статията A European social security administration would be built on the EU founding principle of solidarity, публикувана през януари 2011 г. в сп. "Investment and Pensions Europe", Лондон, Великобритания.

Published on 9 Jan 2014 @ IPE.com

Published in January 2012 issue of "Investment and Pensions Europe magazine", London, UK, IPE.com

Published in February 2011 @ IPE.com